Все се каня да напиша впечатленията си за една книга, която ми въздейства по особено силен начин. Вчера я препрочетох. Внимателно.
И тя е много истинска, силна, първична и в същото време естетична и изкусна.
Книгата е "Мътни времена", а авторът е Ангел Веселинов или както аз го наричам - чичо Ачо.
Дано я намерите (въпреки че, предполагам, е издадена в престъпно малък тираж), дано имате възможност да прочетете, ако не нея, то някоя друга негова творба. Той пише самобитно, характерно, фолклорно - един стил, който мислех, че е изгубен някъде далеч, назад във времето. Чичо Ачо все едно се е докоснал до това време и така цветно и красиво го описва, че се чудиш как може да не е получил някоя литературна награда или вниманието на още по-широк кръг от читатели.
Честно, ако я прочетете ще си представите как си стоят на една маса с дядо Вазов и си хортуват.  Все едно там е живял... но и тук. И ни разказва, приобщава ни, кара ни да разберем и да усетим.


Играе с думите... елегантно и с лекотата на голям писател. За това се иска и огромен талант, и опит, и усет на естет.
Оплита ме в една пъстра черга от живописни думи, самородни, истински.
Малко позабравени (за съжаление), но поне за мен - абсолютно завладяващи. А сравненията му... нямам думи просто. Надявам се да се убедите сами. По-убедителен и вълнуващ роман от много модернистични, напредничави "бетонно-градски" истории.
Приказката си я бива.

Ето някои негови творби:

http://literaturensviat.com/?p=13088

http://bglitera.wordpress.com/2010/05/20/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/