Високо волтови искри, по ниските етажи на едно съзнание...

  Просветва отражение на мисъл, пренася се зловещо, бързо
по разни окончания...
   Домино, редено твърде дълго,
прецакано за миг от нервна длан.
   Ябълка, измъкната от чинно подредена пирамида,
повличаща след себе си реда.
   Кръг, почти докрая идеален,
разминал края със началото си на листа...
   Мисъл, без посока, водеща до Никъде,
даваща заряд на друга, 
нежажила в бяло следваща,
в спирала със невидим край.
  
  Тази вечер те са подредени в лабиринт
с далечен, труден изход...
   Но входа е наблизо,
избирам да се върна,
друг път ще го намеря пак
навътре... тъмното ще ме прегърне.
 
  Ще прекъсна тока,
проводниците ще намеря,
ще драсна клечка
и после всичките ще ги огледам.