Е оправих се от мрачното настроение, споко. Явно за качествено, но за кратко приемам нещата на дълбоко((((-:

Сетих се за една хубава история от бара... ДА ИМА И ТАКИВА.

   Преди 1-2 месеца,през една скучна неделна вечер при нас "цъфна" Миро. Съвсем сам и с малко треволяшки вид. Тогава с Ицето не го познавахме, на мен ми се видя доста странен. "Странен, странен... колко да е странен" - си викам и го заговорих. Пихме по два-три шота и разчупихме леда (и преносно имам предвид). На него от тогава му хареса (не навсякъде, където отиваш да пиеш сам си намираш компания) и започна да идва по 2 пъти в седмица.Той ни е единия талисман на заведението, другият е един Петър, но това е друга история...
   Веднъж,докато си пиехме, ми разказа, че имал приятелка в Лапландия (примерно), много я обичал липсвала му и макар разстоянието да определяло известни физически и духовни (ха!) нужди да се задоволяват с други, той искал нея. Та просто не си правели изненадващи гостувания за да не се засечат в крачка и я карали някак, въпреки разстоянието.
   Друга вечер пък дойде с приятел, май бяха дръпнали по една тревица, но се веселяха и защото отдавна не били се виждали се радвали. Както и да е, по едно време някой се обади на Миро. Гледам го, по физиономията си личи, че е важно, но по един непроницаем начин. Затвори и вика "Казвайте какво ше пиете,искам да почерпя. Жена ми току що спечели първа награда за документален филм на голям международен конкурс?" Поздравихме го, пихме и се веселихме за нейния успех. След като нещата се успокоиха малко, забелязах, че Миро посърна, умълча се нещо.Питах го защо, а той каза "Сега вече никога нямада се върне, много врати ще се отворят за нея, ще уреди живота си там, аз ще изчезна..."
Да, не се замислих за неговата гледна точка. Иначе опитах да кажа нещо умно, което да му помогне,да го разсее, но втакива случаи ако нещо изобщо помага, това са баналностите, а тях всеки ги избягва.
   Минаха няколко седмици от тогава. Една вечер дойде на бара  по-рано, още нямаше никой и можехме да си чуем приказките. Говорихме си с Жорен (колегата барман) какво бельо щял да подарява на гаджето за Свети Валентин. Миро се намеси и ме попита: "Знаеш ли какво ще ми подари жена ми?"
"Ъ-ъ"-казах, "А знаеш ли какво е Травъл Пуси?"... "Нее, но започвам да се досещам,хм" И тогава Миро се похвали, че жена му се връща за малко в България и му е взела най-новата силиконова изработка, отговаряща на личните вдлъбнатости на поръчителя силиконова вагина... С няколко скорости на вибриране и опция "Вакуум". 
   Честитих му скорошната среща. А това с подаръка - видя ми много РОМАНТИЧНО.