Усмихвам ти се, обаче, защото, понеже, поради умората се получава някакво странно озъбване. Ти забелязваш, но в същото време на теб ти се получава почти същата холивудска усмивка. Неее, това не значи нищо, освен това, което 2 бутилки Jack, биха подпомогнали в психологическо, вселенско и (все пак)общоприето отношение. 
 Наложи ми се да не се щадя тея дни. Разсипвах ли, разсипвах алкохол, доброжелателност и примиренчество (Закачих на бара поне 1001 чевени стереопорени сърца, уговорих резерввета за поне 102ма уплашени от жените си мъже, напих мъжете, полунапих-полуядосах жените). Разсипвах и разни приказки... някои даже ми ги плащаха като в доброто старо време.
 Ти също си закачил много от себе си някъде. За това днес се дразним взаимно - ти не хареса масата, осветлението, акулешкото си филенце, Коносурското... - аз-недоспиването, това, че когато работя много съм непростимо зловеща, че губя цветовете на деня и не виждам добре, когато не скрия слънцето, светлината ми е прокоба, съня ми е недостатък...
  Но ти... 
  Бъди с мен.
 Вече не намирам нещо интересно в преиграните разговори за Ницше, екзистенциализма,абсента,новия клип, страхотната книга, която не всички ще разберат... 
 Истински хора искам. Искам музика, лъчи...
 Искам теб.

 Догони ме. Или аз теб? Ще се справим( -: