Уморена съм малко - не казвай на никой. 
  Понякога ми се иска да се пенсионирам на 25 години и да си изпълнявам желания, докато и това ми омръзне. Отдавна разбрах, че да търсиш смисъла на живота, вселената и всичко останало наистина е 42... т.е. късметлиите намират отговора, но той си е само за тях - индивидуален и неразбираем за другите.  А другите? Те или са щастливо лишени от подобни ефимерни главоблъсканици, или дават начало на нова философска школа и издават учебници по темата.
  Дали робският инстикт е заложен дълбоко в нас ,още от утробата на майката?
Питам се  защо всеки ден милиони хора се будят в предварително наложен час, работят усърдно, пълзят и роболепничат или мачкат и изкачват агресивно невидими стълби.  Каква е крайната цел на най-малкото зъбчато колелце в сложен часовников механизъм? Да бъде част от нещо много по-голямо, но само за себе си да няма никакво значение...  
   Да работиш, за да осъществяваш идеите на друг/и, може би по-умни или целенасочени от теб.
   Да работиш, за да подхранваш навика и да приспиваш самомнението си.
   Да работиш, за да не се налага да мислиш.
   Да работиш за да си осигуриш материални блага.

Дали, когато погледнеш във гроба на мъртвеца виждаш друго, освен застиналата му зеленикава физиономия? Виждаш ли облагите скътани под дюшека или в семейното ковчеже, плод на 40тина години стаж зад бюрото с вечно клатещ се крак в незнаен отдел на  отдел "Пощи и далекосъобщения"? Да, след теб  ще остане дори пластмасовата ти чашка, захвърлена в задния двор на твоя  11-ти рожден ден. Нищо не можеш да вземеш - това са правилата. Можеш само да оставиш. Тук идва момента да направиш избор. Вариантите са колкото от нула до безкрайност.
  Мен ме плаши най-много варианта, да си "мишкувам" цял живот, отработила идеално определено движение - част от конвейрен процес.

Е, много фаталистко звучи - не ме бива в пленително закръглените и весели разсъждения. Тях човек, май ги описва рядко, защото е зает да ги изживява... В момента съм далеч от мрачно настроение и само подреждам мислите си в думи, пък дано да се разбера, хахаха.
   Все пак...
   Пожелавам си да работя, за да създавам. 
   Пожелавам си да творя. 
   Пожелавам си да работя за себе си.
   Пожелавам си да нямам началници, шефове. 
   Пожелавам си да не изпитвам сляпа нужда от пряко командване.  
   Пожелавам си да работя, защото изпитвам нужда, удоволствие и удовлетворение. 
   Пожелавам си да следвам собствени идеи.
   Пожелавам си да им вдъхвам живот.

   И никога държавна работа ((( -:
   

то е във възможностите на хора от чергата на Бил Гейтс или на пълни непукисти, които не искат да се вмаймунясват, работейки за другите.
А за държавната работа - от никога по никога :)))
Дерзай!

((( -:

ти рамо и каза:
Амин (Да бъде)

Мило Дендри , преди години ходихме с моя съпруг в Дюселдорф на 50-годишнина на германка , наша семейна приятелка . Тя с толкова патос говореше колко е горда с това , че 35 год. работи за нацията си ! Не е сменяла работата си , фабриката си , работното помешение , само са сменяли машината , с която 35 год . е правела резката на видията, там където се поставя отверката !!!

Същите мисли се въртят и в моята главица.. А точно сега пък съвсем- вчера беше последният ми работен ден на едно не-особено-приятно-място (издържах 5 месеца!), а от вдругиден започвам нова работа, много по-добра :))) И съм едновременно уморена и изтерзана, и щастлива! За онова, което предстои...

И аз си казах вчера вечерта: Никога повече! Но не за държавната работа ;) (макар че и на такава съм била 9 месеца- в Министрество на културата)
И на държавна няма да бъде вече, но за друго си казах "Никога повече".. Никога повече няма да правя компромис със себе си за някакви си тъпи пари (макар и нужни), никога повече няма да продавам свободата си евтино! И въобще няма да я продавам..
Чувството си за свобода имам предвид, но то е същото..

Сърдечни поздрави от мен, dendri! Бъди щастлива и успех! :*

Няма да казвам за умората ти. И моята не си личи ;)
Страшно си права точно в това - "Пожелавам си да не изпитвам сляпа нужда от пряко командване"
Най-трудното е да го осъзнаеш, а ти си успяла.
Значи - ще бъдеш!

Отговорът на всичките ти въпроси е можеби 2 x 21 :)))

Ех, Деница, не знаех, че Дъглас Адамс е от любимите ти автори :)
Но пък колко хубаво би било да се пенсионираме на 27, даже вчера си го мислих :)

дааа, никога държавна работа и аз съм се заклел в това ;-)

Аз пък избрах държавна работа. Защото все някой трябва да работи и за България, пък и за да могат тези, които ме познават да знаят, че в системата в която работя има поне един свестен човек. И интересно, в неделя годините ми стават 42. Дерзай, Дендри, бъди това, което си и се реализирай такава, каквато се виждаш....И да, turbo4 ми подсказа къде утре да пийна едно кафе....

Другото аз ще си го направя (-:

Показателен и малко тъжен като че ли... Друг е въпроса, че когато не виждаш извън пещерата, която обитаваш, никога не разбираш какво има навън и какво губиш. В този смисъл, тази отрудена германка, може би не е тъжна.

Желая ти успешна и интересна нова работа, в която да те уважават... Пожелавам ти да пазиш и за напред свободата в мисълта и действията си. И честито! (-:

По енергията, която влагаш във всяка дума, която пишеш определено не ти личи умората (((-:
А иначе ми мина от тогава... тази физическата отпадналост, но другата, вътрешната - нея всеки човек трябва да си я излекува с действия.
А сигурно всеки 1.8-ми иска сам да си бъде шеф, някои искат и другите да командват. Забелязвам обаче, че не всеки може да носи на плещите си тежкия товар на отговорността. Има си пък и някои, които просто не обичат да се напрягат и това някой друг "да ги води" напълно ги задоволява (((-:
За мен си забелязах, че дори с известен страх от някое неизвестно предизвикателство, мога да поема тази отговорност сама.

Знам си аз, това е отговора...
НО ти можеш ли да ми кажеш въпроса?

Харесвам Дъглас Адамс, да. Харесвам и Пратчет и Зелазни и Азимов и Лем. И нещо новичко и нещо старичко (((-: Харесвам и други съвсем други стилове в литературата. Всестранна и всеядна съм малко.

Поздравявам те. Може да си направим братство (((-:
"Не на държавната работа" или "Всички чиновници на мезе"... Не, не това последното не го казвам сериозно, защото не искам да засегна никой. То си е като вицовете за блондинки или адвокати. Но и от такива хораима нужда.

Знам, че има и свестни хора в тази система и се радвам, че си един от тях. Между другото и баща ми е учител и директор на училище и знам, колко се бори от вътре да уреди по един по-добър начин всички неуредици. Мерси за пожеланието (((-: И на теб пожелавам всичко най хубаво.

А за кафето, заповядай, ще се радвам. Не сме типично кафе, по скоро нощно клубче и работим след 19.00. Понякога е много готик (-; Сигурна съм, че ще ти допадне.