Неделя е, щях да се излежавам...пък.
Прекалено рано е, по дяволите. Защо се събудих... и този сън..
Хубав и едновременно притеснителен, от онези прекалено истинските, дето се чудиш от коя гънка на мозъчето ти се пръкват.
Бях вълчица. Онази, капитолийската в Рим.

Но в съня си нито бях в Рим, нито бях бронзова статуя. Бях си съвсем истинска, а около ми гора... и острият, първичен мирис на мокра кучешка козина и земя. Хранех децата (-;
На всичкото отгоре се събудих и блузата ми беше мокра. Рефлексът на потичане на кърмата - още кърмя Рада, но тове не ми се беше случвало от много време, защото количеството се е регулирало спрямо търсенето. Вълчите ми деца ощетиха истинското ми дете с няколко милилитра...

Айде, за да не си помислите, че неделно съм изкукала, един нямащ нищо общо, поздрав от любимото ми чудесно момче (((-:

Не е бил лош във всеки случай :)