Е, засрамена съм малко, че толкова време не писах...
Не стига, че не писах, ами гузно подминавах блога,` щото то не като да влезеш...и да излезеш. (-:
Трябва си време, настроение, търпение. Чувствам се като момиче от малко градче, в което всички се познават, отишло да търси щастието си в гоемият бетонен магаполис... И не може да се върне просто така това момичеч...и да поздрави всички все едно вчера е било, когато за последно са се видяли. Ще поопипам малко атмосферата, ще попрочета, ще напомня тактично и ненатрапващо за себе си... (-:

С Рада добре се оправяме. Скоро стана на осем месеца. Показва ми нови и нови неща всеки ден. Прекрасна е! Не мога да кача снимки, не знам какво става, така че друг път ще ви я покажа.

Почнах работа, от вкъщи. Просто се налагаше да измисля нещо. Има една приказка, подходяща за икономическата криза, която вилнее напоследък - "Пари има, работа няма!" Това в рамките на шегата, къде горчива, къде искрено забавна.
Работата ми е свързана с нещо,което не съм очаквала да работя, но винаги ме е привличало.
От дете съм свикнала да усещам чрез аромата, цветовете, вкуса. Обожавам да готвя и много се интересувам от интересни предложения в тази сфера. Баба ми е учила за професионален готвач, а аз обожавах да и помагам, да режа, да кълцам, да бъркам... Основите са ми от нея.
От своя страна се оказа, че фамилията ни си има "мерак" за тези неща:
Чичо ми е завършил Музикалната Консерватория, но скоро станаха 8 години - беше готвач на разни паели в Португалия, леля ми (бивша танцьорка на народни танци във "Филип Кутев"... и нестинарка) в момента има Кулинарен магазин в Цюрих, където между другото предлага български традиционни ястия, които са голям хит за швейцарците. Майка ми си я бива в кухнята, нищо, че "се цани" за журналистка. Баща ми, който има рожден ден днес - Честито татко, бъди жив и здрав, през повечето време щастлив, спокоен и доволен от себе си!, също откри наскоро, че готвенето е...удоволствие. А аз... за мен готвенето винаги е било изкуство. След като се лутах между изобразителното изкуство, литературата, дизайна на облекла, барманството (което за мен, си остава една от най-забавните и опознавателни професии завинаги), а пък взех, че и завърших икономика... на всяка манджа мерудийката... сега съм в периферията на един кулинарен ураган. Иска ми се скоро да попадна в окото на този ураган и тогава ще ви разказвам по-подробно. :-P

Иска ми се да си направя и специален кулинарен блог, в който да публикувам рецепти и снимки,но и да пиша за готвенето и живота...,но за това си трябва време и инвестиции и ще стане след време.
Имам и една чуденка - как бихте превели в подходящ стил, така модерните за този "жанр" чуждици - food blogger, food blogging?

Дени, това и на мен ми е слабост. Ще помагам с каквото мога...Добре дошла отново :))))

Малко ме изненада, признавам, но в добрия смисъл. Аз все още си те представям като нещо средно между Дейвид Геън и Бащицата Ozzy (дано не се обиждаш, това образно казано :-P). Просто ти "тича" да пишеш за музика, но кулинарните страсти те правят съвсем култов. Ще искам някоя семейна рецепта, да знаеш...