Сега не ме изяждай!
...сърби ме егото.
Признавам си частичката
във мен -
човешката,
която гложди ме...
и ми нашепва да направя грешка-следната:
да си повярвам
колко липсва ми
човешкото във мен, човешкото...
това, което е само за себе си,
това, което е егоистичното,
това, което е във сънищата...
най-лошите и най-красивите.

От спомените ми се хранят
тези сънища...
и силни,
и обсебващи,
и истински, и лични са...
Те казват всичко за света ми прежния,
светът ми в друго време...
решенията различни, с друго бреме.
Когато се развиделява
примамливи са,
топли още,
...а после изгрева посрещам
със образите, спомените откъслечни...
и в "днес" ме връща най-невинната усмивка.

Сънят ми свършва вече... за много месеци напред... със удоволствие.

Тези сънища. Добре е, че се субуждаме. Оптимизъм има в края, давай. :)

Изключително цветни са... и много "зарибяващи"...
Когато се събудя, направо усещам вина...как са ме примамили във примката си. (-:

Няма как - неизбежно е!

Дени миличка кога успяваш- и да подремнеш и стихове да пишеш?

ами успявам някак си... Рада е кротка, та ми позволява лирични отклонения... от време на време